“История славяноболгарская е просветление за народа ни. Тя го сглобява

  “История славяноболгарская ” е прояснение за народа ни. Тя го сглобява създа ва го още веднъж, възвръща паметта му. Той има история и “става народ ”, както го е споделил великият Вазов. Но по тази причина би трябвало време, трябват будители, трябват и мъченици. Писаното слово би трябвало да се разнесе по българските краища. От килиите би трябвало да се стигне до гимназиите, от учебните заведения – до библиотеките, театрите, до новобългарската култура и просвета като верую на народа, като негов справочник към свободата и към личната национална страна. Това е тежък кръст, непреодолим път, по силите единствено на огромни персони, на светли мозъци, на глави, “готови да се отделят от плещите си ”

 След османското завладяване образованието в българските земи запада. Старите просветни центрове били унищожени. Една част от образованите българи била избита, друга - поробена или принудително депортирана, трета емигрирала в Сърбия, Влашко, Украйна. Едва към средата на XV век, книжовността почнала последователно да се съживява. В обособени манастири под формата на килийни учебни заведения се възобновила и проведената просветна активност.

 Килийните учебни заведения били тип начално учебно заведение в българските земи през епохата на османското господство. Първоначално пораждат при черкви, манастири и метоси. Учителите били най-вече монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци. Обучението се водело на гръцки, църковно-славянски или и на двата езика. В тези учебни заведения българчетата се учели на четмо, писмо и най-елементарни знания по аритметика, псалтир, църковно пеене. Понякога образованието се комбинирало и с проучването на избран поминък.

Уникални фотоси от 24 май отпреди век

 Килийното обучение имало обикновен и набожен темперамент. Но това не значи, че до появяването на първите съвременни учебни заведения просветното дело в българските земи е било в плен на църковната догматика. В изискванията на османското господство християнското образование играело голяма роля за поддържане на народностното съзнание на българите. Същевременно при неналичието на каквито и да било други културно-просветни институции килиите осигурявали оня най-малко от познания, без който публичният разцвет на българите би бил невъобразим.

 През XVIII век килиите получили още по-широко разпространяване и към средата на столетието на територията на днешна България функционирали над 100 килийни учебни заведения, измежду които по-известните били в София, Котел, Самоков, в Етрополския, Троянския и Рилския манастир. Според подготовката на самите учители децата почнали да учат и малко история, остроумни четива, книжовни творби като “Стематография ” на Христофор Жефарович, Паисиевата история, писмовници, граматически писания от съветски, сръбски и гръцки генезис. За новите трендове в развиването на килийното учебно заведение може да сесъди и по засиления интерес на общините към образователното дело; по възходящата обществена роля на даскалското съсловие; по появяването на първите български буквари.

 Започва да се заражда занаятчийската класа, на която и се постанова да поддържа връзка освен в рамките на България, само че и отвън нея. За да развие своята комерсиална активност и да предлага своята стока на българина му се постанова да написа в комерсиалните си бележници, да приказва непознат език със съседите си. Тази негова нужда води до нов тип учебно заведение, което е друго от килийното - появяват се елино-българските учебни заведения.

 По своя темперамент елино-българските учебни заведения са всемирски, т.к. в тях се преподавали математика, философия, природознание. Обучението в тях се правило на гръцки език, само че за разлика от чисто гръцките учебни заведения в тях е включено и проучването на български език. Твърде противоречив е въпросът по кое време се открива първото елино-българско учебно заведение в българските земи. Според някои откриватели това е станало през 1810 година в Сливен. Други създатели пък свързват началото на елино-българското учебно заведение с откритото от даскал Антон през 1812 година в Котел учебно заведение. Даскал Антон е ученик на лицея “Св. Сава ” в Букурещ и след завръщането си в Котел открива учебното заведение. Повечето от експертите обаче одобряват, че първото елино-българско учебно заведение е намерено през 1815 година от Емануил Васкидович. По-късно такива учебни заведения били основани в Сливен от Иван Селимински, в Самоков от Неофит Рилски през 1826г., в Силистра през 1828 година от Константин Фотинов и други Най-популярни били учебните заведения на Райно Попович и елино-българските учебни заведения в Свищов, в които преподавали Емануил Васкидович и Христаки Павлович.

Елино-българските учебни заведения се явявали преходна форма от килийното обучение към новобългарската култура. Само за десетина години възпитаниците на тези учебни заведения почнали да играят основна роля в духовната обнова на българското общество. Една част траяла образованието си в чужбина, друга поела по пътя на учителстването и вляла живителна бликам в реформиращата се българска култура.

 През 20-те години на XIX век зародило и се развило мощно придвижване за национална култура, коетообхващало всички региони на страната. Това придвижване се ръководело от общините и от създаващите се учебни настоятелства. В построяването на съвременно светско учебно заведение се присъединила и емигрантската буржоазия, като особена интензивност показали българските търговци от Одеса и Букурещ. В продължение на десетилетия те предоставяли обилни суми за строителството на учебни здания, за закупуване на учебници и образователни пособия, за стипендии за чужбина на по-способните възпитаници.

 Първите прояви на проведено просветно придвижване се свързват с елино-българските учебни заведения. Но същински обсег придвижването придобило едвам през 30-те години на XIX век. Изключителна роля за това изиграл квалифицираният от Петър Берон през 1824 година, “Буквар с разнообразни поуки ”. В предговора към него създателят дефинирал няколко нови педагогичен хрумвания, които обрисували насоките заразвитие на новобългарската култура за десетилетия напред. Петър Берон сложил акцент върху светския темперамент на образованието, демократизирането на българското учебно заведение и нуждата от използване на Белланкастърския (взаимоучителния) способ. Този способ, наименуван по името на двамата си основатели (Бел и Ланкастър), разпространяващ се в Западна и Средна Европа от началото на XIX век, разрешавал на учителя благодарение на по-напредналите възпитаници да образоват по едно и също време до 100 деца. За ония години, когато учителите били малко, а парите за култура не достигали, взаимоучителният способ правел светското обучение налично за повече български деца.

Метаморфозите на учителската специалност

 За смисъла на “Рибния буквар ”, както още бил известен учебникът на Петър Берон, може да се съди по събитието, че до Освобождението той бил преиздаден шест пъти. На приказваме български език “Рибния буквар ” отварял прозорец към привлекателния и чужд свят на историята и географията, на зоологията и физиката. Десетина години след катоПетър Берон отпечатал своя буквар, по самодейността на богати и патриотично настроени търговци в Габрово било проведено първото взаимно учебно заведение. То е намерено от Неофит Рилски на 2 януари 1835 година Обучението във взаимното учебно заведение продължава 2 години и се прави на приказваме български език. Учениците учат граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.

 През октомври 1840 Анастасия Димитрова открива в родния си град (Плевен) първото българско светско девическо учебно заведение, което се издържало от свещеник Агапий. В учебното заведение тя преподавала църковно-славянски книги. Ученичките се занимавали със съществени неща (как да се държат в обществото, обноски, маниери, френски). Възпитаничките и усвоявали и гръцки. През 1845 година при Анастасия Димитрова учат към 90 девойки от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и други, някои откриват учебни заведения в родните си градове - Свищов, Враца, Ловеч.

 Следващата по-висока степен в развиването на новобългарското учебно заведение били класните учебни заведения. Първото класно учебно заведение е намерено през 1846 година от Найден Геров в Копривщица. За разлика от взаимните учебни заведения, в класните се усилват изучаваните предмети, а образованието продължава от две до четири години. Най-известните класни учебни заведения се откриват в Пловдив, Търново, Елена, Свищов и други Тези учебни заведения са известни и под името “даскалоливници ”, т.к. огромна част от техните ученици ставали учители. По сходство на елинските класни учебни заведения Найден Геров открива в Копривщица първото национално класно учебно заведение през 1846 година, което слага началото на националните класни учебни заведения у нас. Последователно се откриват националните класни учебни заведения в градовете: Шумен, Пловдив, Славен, Ямбол и други.

Първото килийно учебно заведение в Шумен е намерено към църквата “Св. Възнесение ”, което при започване на XIX век се трансформира в общоградско килийно учебно заведение. Учители в него са всемирски лица. То просъществува няколко десетилетия. Mеждувременно в Шyмен, където, с изключение на общоградското, има и частни килийни учебни заведения в домовете на учителите, към 30-те години поражда и второ килийно учебно заведение.  Първото българско учебно заведение в Кюстендил е издигнато през 1820 г в непосредствена непосредственост до черквата " Успение Богородично ". То е било килийно учебно заведение. Помещавало се е в едностайна постройка, а издръжката е давана от църковните доходи. Учебното наличие имало набожен темперамент, преподавало се на български език и се изучавали четене, писане и църковно пеене. То действа до 1849 г когато в църковния двор е издигната новата постройка на взаимното учебно заведение, а остарялото килийно учебно заведение е съборено.

Това е една от къщите увековечени от Любен Каравелов в творбата му „ Българи от остаряло време ”. И до ден сегашен тя е запазила своя образ и дух.

В този дом Геро Мушек открива първото килийно учебно заведение. През 1823 година в многодетното му семейство се ражда Найден Геров, огромен български държавник, политик, преподавател и публицист. Той открива в Копривщица първото българско класно учебно заведение, списвал е публикации, филологични проучвания, превеждал е песни и басни.

В Боженци се намират няколко остарели църкви с историческо значение, доста къщи, превърнати в музей, Старото школо и Килийното учебно заведение, което е запазило достоверния си тип. Тук посетителите могат да изпишат своето име с гъши перо, както са го правили едно време. В килийното учебно заведение има пресъздадена класна стая тъкмо във типа, в който е била през 19 век. Днес това е една от най-интересните и посещавани здания в селото.

Килийното учебно заведение в село Гумощник се намира в двора на църквата " Свети Николай Летни ". Създадено е 1829 г и е единственото оживяло килийно учебно заведение в Ловешка област. Училището е работило повече от 100 г и като светско учебно заведение. В една от стаите на килийното учебно заведение e направена възстановка на класна стая от това време. Показани са чинове с пясък, плочки с тесни и необятни редове от едната страна и квадратчета за броене от другата, училищен принадлежности от това време. Сред експонатите е читанката от 1896 година

През 1841 година Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо учебно заведение в България. Тя става първата българска световна учителка от епохата на Възраждането. Откриването и развиването на учебното заведение е допустимо с помощта на моралната и финансова поддръжка на врачанския свещеник Агапий и майка му – Евгения.

Анастасия Димитрова посвещава целия си живот на делото за просвещаване и културно издигане на българската жена по това време.

Във възрожденска Елена преди близо два века локалните чорбаджии развързват кесиите си, с цел да бъде основано първото класно учебно заведение в България – Даскалоливницата.

Еленските еснафи и чорбаджии били будни хора, осъзнаващи потребността от обучение и по-висока просвета, с цел да бъдат кесиите им по-пълни от търговията им по Европата. Така те откликват на съгражданина си Иван Момчилов, с цел да бъде издигнато през 1843 година в Елена първото класно учебно заведение в България

Радиното учебно заведение в Сопот е издигнато през 1850 г и е измежду първите девически учебни заведения в страната ни. Основано е като взаимно, а по - късно прераства в класно. От името на Рада Госпожина - една от основните героини в " Под игото ", идва и името му. Незабравим в романа е раздела " Радини безредици ", където се наблюдава годишният изпит на възпитаничките на младата учителка. Сградата на девическото учебно заведение била опожарена по време на Руско – турската война, само че скоро по-късно е възобновена.

Сградата на Взаимното учебно заведение в Златоград е издигната с дарения и непринуден труд на жители през 1852 година То се явява и първото светско учебно заведение в Южна България. В него могат да се видят непокътнати до през днешния ден класна, учителска и битова стая на учителя, може да се потопите в просветителския дух и атмосфера на Възраждането. В реставрираната постройка на Взаимното учебно заведение е изложена и непрекъсната експозиция Просветно дело в Средните Родопи. През 1846 година Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “, в което се учат всемирски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След доста уголемение и усъвършенстване, осъществено през 1857 година, копривщенското класно учебно заведение става едно от най-добре уредените в страната. В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният отличник освен на Враца, а и на огромна част от Северозападна България. Участва интензивно в общинските каузи и в ръководството на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на Рилския манастир, Хилендарския, Зографския. Особени заслуги има за подпомагането на просветата и опазването на здравето, като инициира откриването през 1822 година на първото светско учебно заведение във Враца.  

Априловската гимназия е учредена от Васил Априлов и е първото учебно заведение, което вкарва по този начин наречената „ взаимноучителна метода “. В рамките на идващите години се основават още дванадесет такива учебни заведения в други български селища. Първият преподавател и организатор е Неофит Рилски, който в годината преди да поеме преподаването написва и превежда някои съществени пособия и учи използването на новия способ.